Какво би направил Аристотел? Урок по щастие, разказан от гръцки философ

Въпросът как да живеем щастлив живот е един от най-фундаменталните в цялата история на философията.

Той оформя почти всяко решение, което вземаме в този живот – от кариерата, която преследваме, до това къде бихме искали да живеем и всякакви други цели, които бихме искали да постигнем.

Но докато търсенето на щастие звучи сравнително просто на теория, реалността всъщност може да бъде много по-объркваща. Защото какво ще стане, ако нещото, което изглежда, че те прави щастлив сега, в крайна сметка започне да те прави нещастен после? Или какво да кажем за моментите, когато щастието е тук за един момент и след това, без истинска причина, започва да избледнява – например когато си купите ново яке, което ви носи огромна радост при първото носене, но след няколко месеца просто се губи в купищата дрехи във вашия гардероб?

Случва ви се често, нали?

Какво ще кажете за всички моменти, когато, за да преследваме щастието, може да се наложи да направим нещо, което всъщност ни прави нещастни в краткосрочен план – като справяне с трудна задача на работното място или изморителна тренировка във фитнеса?

Когато всичко това също влезе в уравнението, изглежда, че щастието става все по-нематериално – подобно на това да търсим метафоричното гърне със злато в края на дъгата или в най-лошия случай да ни остави да се чудим дали щастието изобщо съществува.

Но за щастие, тук философията може да ни помогне.

Въпреки че емоцията „да бъдеш щастлив“ е субективна за всеки човек, определено има начини, по които можем да се научим да търсим щастието по-съзнателно. И може би най-красивото прозрение за това как можем да направим това идва от работата на един от най-известните философи в историята.

Аристотел, великият ерудит на древна Гърция:

Неговите идеи оформят западното общество в продължение на почти 2500 години. И все пак, по ирония на съдбата, той донякъде остават пренебрегнат в наши дни.

И в своята книга „Никомаховата етика“ Аристотел излага прекрасен малък модел за това как сме склонни да търсим щастието по три ключови начина:

• Чрез удоволствие: Сетивни преживявания, храни, слушане на музика, търсене на силни усещания, приключения и т.н.
• Чрез обществено признание: Това включва всяка амбиция за постигане на репутация/слава в нашата кариера, но по-често се занимава с навика да търсим одобрение от приятели, семейство, колеги и т.н.
• Чрез съзерцание: С други думи, намиране на щастие вътрешно, а не външно.

В първите два метода обаче е много възможно да срещнем следните трудности: 

Чрез сетивното преживяване сме склонни да намираме моментно удоволствие, но никога наистина трайното усещане, което търсим.

И като търсим одобрението на другите, може да станем склонни да станем донякъде угодни на хората. Или, още по-лошо, започваме да губим от поглед собственото си аз, просто защото сме толкова фиксирани върху това как другите ни възприемат.

Докато при последния метод – търсене на „съзерцателно“ щастие – резултатът е съвсем различен.

Тук вече не сме зависими от външни лица, които да ни осигуряват. По-скоро научаваме, че има вътрешен вид щастие – идващо под формата на сънища, въображение, спомени или просто обикновената радост от това да седиш и да присъстваш в момента – което може да не е толкова вълнуващо, колкото другите, но което със сигурност е много по-надеждно!

Съзерцателното щастие може да бъде намерено в осезаема дейност като медитация, където цялата цел е по същество да центрирате ума и да намерите мир в настоящето. Но това е само един вариант. Тъй като подобно на практиките за осъзнатост, споменати в голяма част от източната философия, абсолютно всичко може да се трансформира в съзерцателен процес.

Можем да изберем да създаваме изкуство или да правим музика просто, заради радостта от създаването, а не с цел да ни възхищават за това, което сме създали.

Или дори можем да подходим към нещо рутинно, като почистване на къщата като към съзерцателна дейност и по този начин искрено да се насладим на постижението да направим околната среда да се чувства малко по-свежа.

Накратко, има безкрайни възможности.

И в това е красотата. Защото като насърчава съзерцанието, Аристотел не се застъпва за аскетизма или отричането на сетивата.

Както той обяснява на друго място, един истински щастлив живот в идеалния случай трябва да включва удовлетворение във възможно най-много аспекти – здраве, богатство, знания, взаимоотношения, постижения в кариерата и т.н.

Но през всичко това – ако подходим към живота си първо от съзерцателна гледна точка, а не чрез бездействие – бавно ще научим, че можем да бъдем щастливи със или без тези външни стимули.

И в резултат на това осъзнаване, всяко щастие, което печелим, става много по-сигурно. Като да се къпете в красив спокоен океан, вместо да бъдете подхвърляни непрекъснато от бурните вълни… 

Полезни книги на подобни интересни теми можете да откриете тук