Прошката като път към освобождението
Да простиш означава ли да забравиш, да изтриеш случилото се от паметта и ума си? Съвсем не. Искането на прошка означава ли премахване на бремето от душата ти? Не. Прошката е много по-трудоемък и дълъг, но истински необходим процес.
Темата за прошката рано или късно възниква в живота на всеки възрастен. Ние живеем, действаме, влизаме във взаимоотношения с другите, реализираме плановете си – и в това движение се оказваме от едната или другата страна на ситуации, в които е необходима прошка. Затова прошката трябва и да се дава и да се иска.
Можем да сме виновни за нещо и да очакваме да ни бъде простено, или можем да бъдем жертви, които обвиняват или искат да простят на нарушителя. И независимо от коя страна се намираме, често темата за прошката става болезнена и трудна, тъй като предизвиква много силни преживявания: болка, негодувание, горчивина, срам, гняв, безсилие.
Искането на прошка и даването на прошката са сериозни лични предизвикателства. Миналото не може да бъде променено, никой не е имунизиран срещу болка, справедливостта не винаги тържествува и това, че сме добри, не е гаранция, че нищо неприятно няма да ни се случи.
Но да не завършите тези задачи, да отричате вината си, да не прощавате и да живеете с вечно чувство на обида означава да се обречете на това да вземете голямо количество енергия и сила от настоящето и да ги изразходвате в миналото.
Непризнатата вина, липсата на покаяние, непростеното негодувание, желанието за отмъщение, безкрайните опити да разберем защо това се е случило на нас – всичко това разяжда душата, прави я скована и уморена…
Искане на прошка – какво означава?
Преди всичко разберете вината си и я признайте. Не абстрактно („прости ми за всичко“), неясно и малко осъзнато („ако съм виновен за нещо, прости ми“), а съвсем реално и осезаемо – „аз съм виновен за това“, „знам, че аз причиних болка, когато направих това…”
Разбирането на нашето действие, на това какво точно сме направили, какви щети сме причинили, колко лоши са били постъпките ни за другите и съжалението за това е сериозен акт на самоосъзнаване.
И докато няма честно признание за вината, всички думи за прошка са просто опит да се освободи от бремето на неприятните преживявания, а не дълбоко съжаление за болката на другия. Открийте разликата между „Съжалявам, за това, че те накарах да се чувстваш зле.“ и „Трудно ми е да понеса собствената си вина.“
Искането на прошка е готовност да понесете вина, да поемете отговорност за действията си и горчивото разбиране, че можете да бъдете източникът на нечия болка. Това е признаването на собствените несъвършенства и сенчестите страни, решимостта да се коригират грешките.
Да простиш наистина не означава да се съгласиш със случилото се, да се довериш отново на нарушителя, да възстановиш връзката, да търсиш справедливост или да получиш удовлетворение. Това не означава да предадеш себе си или да забравиш за случилото се. Това дори не означава да отговаряте на молбата му за прошка (човекът, причинил щетата, може никога да не поиска прошка).
Прошката, както е дефинирана в речниците, е опрощаване на вината и освобождаване от наказание. И в тази дефиниция няма нито дума за съгласие, възстановена справедливост, за „преструване, че нищо не се е случило“. А само, че се пускам и освобождавам, тоест фактически спирам да участвам в случилото се.
Прошката е решението да живееш с белезите си
Прошката е, когато си кажем: „Да, това се случи и не можете да го промените. Причини ми много вреда и болка, но решавам да оставя миналото да си остане минало. Давам отговорност за случилото се на този, който го е направил, и поемам лична отговорност за това как ще живея с това.”
Прошката е решение да живееш с белезите си и желанието да се погрижиш за излекуването на раните ти. Без да отричаш съществуването им и без да очакваш някой друг да го направи.
Да поискаш прошка и да простиш означава да поемеш отговорност: като виновник, за извършеното деяние и причинените щети. Като жертва, за собственото си възстановяване и решението да гледаш напред, а не назад.
Пътят от вината до признаването й или от страданието до готовността за живот не е лесен, често е мъчителен и труден. Може да е дълъг. Но си заслужава.
В крайна сметка вината или страданието сами по себе си не определят живота ни. Определя се от това какво правим с тях, как се отнасяме към тях. И това е нашата свобода.
Полезни книги на подобни интересни теми можете да откриете тук
Книга Психосоматика: Как мисълта ни разболява?
Книга Здраве от природата: Как билките и подправките ни лекуват
