През последните десетилетия вниманието се превърна от алтернативна концепция в научно потвърдено терапевтично средство за регулиране на психичното здраве. Анализирането на практиката със строги научни стандарти доведе до някои изключително стабилни данни, доказващи, че вниманието е ефективна терапевтична практика. Проучванията показват, че вниманието може значително да подобри различни състояния, включително тревожност, посттравматично стресово разстройство, биполярно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и някои други състояния, които засягат психиката. Използването на съзнателни практики се оказва особено успешно за предотвратяване на рецидиви в случаи на хронична депресия и злоупотреба с вещества.

Всички предимства на вниманието за вашия мозък в крайна сметка се свеждат до концепцията за невропластичност. Какво точно е това?

Невропластичността е способността на вашия мозък да се променя в отговор на предишен опит. Съзнателното мислене променя физическата форма и функцията на вашия мозък, защото вие постоянно променяте начина, по който използвате мозъка си. Хитро, нали? Настъпват множество полезни промени, но всъщност става дума за част от мозъка ви, която позволявате да контролира вниманието. Когато практикувате фокусирано внимание, промените могат да започнат да се случват в мозъка почти веднага и да станат кумулативни с течение на времето. Разбира се, резултатите ще бъдат различни за всеки човек и ще зависят от индивидуални фактори. Дори да вземем това предвид, не е неточно да се каже, че вниманието прави трайни промени в мозъка доста бързо.

Понастоящем има четири признати терапевтични модела, които се основават на съзнанието, за които е научно доказано, че променят физическата форма и функционирането на мозъка с течение на времето чрез невропластичност.

Намаляване на стреса, основано на фокусирано внимание

Вероятно най-известната и със сигурност най-изследваната терапия досега е намаляване на стреса, основано на фокусирано внимание (MBSR). Доказано е, че MBSR помага на хората да облекчат симптомите на стрес, тревожност и депресия, да намалят хроничната болка, да подобрят качеството на живот на пациенти с рак и други заболявания, като захарен диабет, хипертония и кожни и имунни заболявания.

MBSR е официална осемседмична програма, първоначално предназначена да подпомага хората в управлението на редица състояния и житейски проблеми, които са трудни за лечение, с продължаваща терапия в медицинска среда. Разработен в Медицинския център на Университета на Масачузетс през 1979 година, от професор Джон Кабат-Зин, MBSR включва медитация на вниманието, осъзнаване на тялото и йога. 

Обучението MBSR помага на човек да осъзнае по-добре своите обичайни реакции и да прекъсне типичните си модели на емоции, мислене и поведение. Паузата или интервалът между стимула и отговора позволява на хората да правят съзнателни избори, които променят живота им. Вършейки работата по тази програма, хората започват да разбират, че имат контрол върху собствения си живот. След това те могат да го използват, за да пробият дългогодишни модели и страхове, които са ги възпрепятствали да живеят живота, който са искали.

Когнитивна терапия, базирана на вниманието

Когнитивната терапия, базирана на съзнанието (MBCT) е форма на лечение, което включва практики за съзнание, като медитация и дихателни упражнения, особено за предотвратяване на рецидив на депресия. Използвайки тези инструменти, MBCT терапевтите учат хората как да се отърват от негативните мисловни модели, които допринасят за низходящата спирала към депресия. Изследванията  показват, че MBCT намалява рецидивите на депресия с 43%.

Въпреки че е разработен за депресия, MBCT се оказа  полезен при  лечение на генерализирано тревожно разстройство,  пристрастявания, анорексия и хранителни проблеми, също на биполярно разстройство, пристъпи на паника, психоза, хиперактивност с дефицит на вниманието при възрастни, посттравматичен стрес и други. 

Основната цел на MBCT е да научи човек да се отнася към емоциите си по различен начин. Вместо да се опитва да избягва или да премахва неудобните емоции, човек се научава да променя връзката си с емоциите си, като практикува медитация и други упражнения за внимание. Когато се появи тъга и започнат обичайните негативни мисли и поведение, които предизвикват рецидив на депресия, пациентът вече ще е оборудван с инструменти, които да му помогнат да поддържа баланс.

Диалектическа поведенческа терапия 

Диалектическата поведенческа терапия (DBT) е когнитивно-поведенческо лечение, разработено от Марша Линехан, през 80-те години на миналия век. Терапията има за цел да предостави на пациентите нови умения за управление на болезнени емоции и намаляване на конфликтите в отношенията. Както подсказва името му, DBT учи хората как да имат противоположни гледни точки едновременно, насърчавайки баланса и избягвайки черно-бялото мислене, тоест всичко или нищо. Диалектиката в сърцето на DBT е приемане и промяна.

DBT първоначално е разработен като лечение на гранично разстройство на личността. Изследванията обаче показват, че DBT е успешен метод и при лечение на депресия, хранителни разстройства, биполярно разстройство, посттравматично стресово разстройство и злоупотреба с вещества. По-конкретно, терапията се фокусира върху предоставянето на умения в четири ключови области.

1. Практиките на внимателност се фокусират върху подобряване на способността на индивида да приема и да присъства в текущия момент и обстоятелства.
2. Толерантността към дистрес е насочена към увеличаване на способността на човек да чувства и обработва негативни емоции, вместо да се опитва да избяга от нездравословното поведение или да го игнорира.
3. Емоционалното регулиране обхваща стратегии за управление и промяна на интензивни емоции, които причиняват проблеми в живота на човека.
4. Междуличностната ефективност се състои от техники, които позволяват на човек да общува с другите по начин, в който е уверен, поддържа самоуважение и укрепва взаимоотношенията.

DBT лечението обикновено се състои от индивидуални терапевтични сесии и редовни групови сесии, където участниците се подкрепят взаимно и изпробват нови умения. 

Терапия на приемане и обвързване

Терапията на приемане и обвързване (ACT) е вид психотерапия, която помага на човек да приеме трудностите, присъщи на живота, като интегрира както когнитивни, така и поведенчески терапии. Лечението е доказано ефективно за подобряване на различни състояния на психичното здраве, включително  тревожност, депресия,  зависимост от вещества, хронична болка, психоза и хора, лекувани от рак.

Терапевтичният подход, използван в ACT, първоначално се нарича цялостно дистанциране. Стивън К. Хейс адаптира методологията и разработи ACT през 1982 година. По същество ACT разглежда чертите на характера и поведението на човека, за да намали стиловете на избягване на справяне. ACT също насърчава силен ангажимент за извършване на промени и дава на човек инструментите да се върне на правилния път, когато се отклони от целта си. Това е набор от умения, който може да бъде насочен към справяне с конкретна ситуация или адаптиран за по-обща употреба.

Много ситуации, хора и емоции могат да бъдат поразителни и извън способността на човек да контролира или дори да влияе. В тези случаи приемането му – каквото и да е „то“ – може да позволи на човек да продължи напред по здравословен начин. Обсебването, безпокойството и възпроизвеждането на неща отново и отново в ума им ги държи в безизходица. ACT учи човек да приеме реалността, която е налице, и да работи с нея в своя най-добър интерес.

Книги, които могат да ви помогнат можете да откриете тук